Дени Дидро

Дени Дидро (на френски: Denis Diderot) е известен френски философ, просветител, писател, художествен критик. Основател и редактор на Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите (1751-80). Заради атеизма иантиклерикализма си е и низвергван. Стои по-близо от другите материалисти метафизици от 18 в. до идеята за самодвижение на материята. Изказва догадки за съществуване в неживата природа за способност за биологическа еволюция. Приема, че съзнанието на законодателите е решаващ фактор в историческото развитие. Развива реалистични естетически възгледи.

Дени Дидро първоначално учи и се подготвя за свещеник, но след престоя си в Парижкия колеж „Аркур“ променя възгледите си. Поради това родителите му го лишават от издръжка. Докато посещава Салона на свободомислещите се запознава с Жан-Жак Русо. След като публикува съчинението си Писма за слепите за назидание на зрящите ('Lettre sur les aveugles a l'usage de ceux qui voient') (1749), Дидро е осъден и престоява няколко месеца в затвора, заради силно материалистическите възгледи, изразени там. Многократно бива преследван от властите заради деистките си убеждения и прогресивни идеи, които личат и във Философски мисли(Pensees philosophiques). Характерна за него е и критиката към тогавашното френско общество, деспотизма на кралския двор и реакционната роля на Църквата. Всичко това го кара да издаде анонимно романа Бъбривите бижута (Les bijoux indiscrets, 1748).

В периода 1751–1772 г. работи върху Енциклопедията (L'Encyclopedie). От 1751 г. до завършването ѝ издава по един том всяка година. Веднага след излизането на първите два тома Енциклопедията е забранена, но това трае само четири месеца поради бързата намеса на Мадам дьо Помпадур. Въпреки това за Дидро е невъзможно повече да публикува във Франция и затова през 1752 издава сборника Избрани съчинения в Холандия.

След края на работата върху Енциклопедията, той е поканен на среща в Русия от императрица Екатерина Велика, с която обсъждат руското общество, образование и развитие. След двугодишен престой, Дидро напуска Русия, живее пет месеца в Хага и се завръща в Париж с влошено здраве, което не му позволява да твори толково активно, колкото преди.

Други произведения, с които обогатява френската литература са писмата, писани до любимата му Софи Волан.

През 1755 г. написва пиесата, сложила край на приятелството му с Русо — Незаконният син (Le fils naturel). Три години по-късно излиза Глава на семейството (Le pere de famille).

След смъртта му са публикувани още Монахинята (La religieuse, написана 1763, публикувана 1796). Философският разказФаталистът Жак и неговият господар (Jacques le fataliste et son maitre) — 1773, публикуван 1796 г.; Племенникът на Рамо(Le neveu de Rameau, 1762–1777, публикуван 1820, като излиза първо на немски език през 1805 г.; Сънят на Д'Аламбер ('Le reve de D'Alambert, 1772, публикуван 1830т.); Добър ли е, лош ли е? ('Est-il bon?Est-il mechant?, 1781,публикуван 1834).

Голямата философска заслуга на Дидро е в идеята и публикуването заедно с Жан Даламбер на Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите. Замислена като разширен превод на английски лексикон, тя прераства в голям проект, издаван от 1751 до 1780 г. в 35 тома. Дотогава подобни справочници са били писани от един автор ерудит. Дидро привлича най-добрите умове на Франция — Шарл дьо Монтескьо, Волтер, Пол Анри Холбах, Жан-Жак Русо и много други.

Целта на Дидро е била да събере цялото налично знание. То трябва да бъде представено демократично, т.е. да бъде достъпно на всеки човек. Докато средновековните майстори ревниво са криели своите методи, а алхимиците са шифровали рецептите си, Дидро иска да даде възможност най-добрите специалисти в различните науки, изкуства и занаяти да представят своите знания. Знанието не трябва да е затворено в занаятчийски гилдии, в религиозни ордени и манастири или в елитната каста на учени и дворцови съветници. Освен това за пръв път в подобрена енциклопедия се представят инструменти, материалите и начините на труд.

На Енциклопедията Дидро отделя повечето време от своя живот и творчески сили. Енциклопедията съдържа 60000 статии, самият Дидро е автор на повече от 500 статии.

Дидро нарича солипсизма на Джордж Бъркли „скандал във философията“. Критикува дуализма на душа и тяло при Рене Декарт. За него единствената реалност еприродата в цялото ѝ многообразие. Животът произлиза от неживата материя, а човекът — от разнообразието на живота.