„Парижката Света Богородица“ е роман от Виктор Юго, публикуван през 1831 г. Заглавието му е заимствано от катедралата на Париж —Света Богородица, където се развива основната част от действието.
Сюжет:
Всичко започва от момента, в който циганката Есмералда пристига в Париж за да намери изгубената си майка. След несправедливо обвинение в убийството (на леконравния капитан Феб дьо Шатопер, когото обича), действително извършено от архидякона Клод Фроло, който е влюбен в нея, е осъдена на смърт чрез обесване.
Той, изгарящ от несподелената си любов, я предава на съд за вещици, но в последствие почти полудява от чувство за вина. Когато Есмералда бива изведена на площада, за да бъде обесена, уродливият Квазимодо-звънар на катедралата "Света Богородица" и храненик на архидякона я спасява от любов. След това за известно време тя живее в катедралата, но при един метеж на скитниците бива предадена на палача от Клод Фроло. Преди смъртта обаче намира майка си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар