Авторът ни запознава с родословното дърво на Хонс, описано по хумористичен начин, представя ни картината на непосилния труд на Хонс на полето и първата му среща с данъчните чиновници. След като те му отнемат почти цялата реколта в полза на фараона, Хонс в отчаянието си забягва в пущинаците "далеч от света", но там също не намира жадуваното щастие и покой. Хонс потърсва радостта и смисъла на живота в любовта, но взаимността се оказва нещо химерично и непостижимо. Така Хонс е принуден да стане войник и да вкуси съдбата на алчните и безгръбначни "силни мъже" на царството. След като е изпратен в наказателна рота, Хонс попада в двореца на Великия фараон, където се сблъсква с порядките на "висшето общество". След дълги премеждия, след като навсякъде е устоявал своето право на живот и щастие, Хонс е осъден от църковния съд на смърт като неверник и размирник. Така той завършва земния си път трагично, но след него остава каменната му статуя, която, според преданията, ще се съживи един ден, за да призове на борба угнетените, ще накаже потисниците и ще въдвори ред и щастие на земята.
Така Хонс се превръща в митическа фигура, напомняща героите на древните епоси. В неговия образ се преплитат черти на легендарния Гилгамеш, на Одисей, както и на съвременния млад човек. Затова "Книга за Хонс" е сатира на днешното общество и въпреки че действието се развива преди три хиляди години в древния Египет, нравите, които описва и осмива авторът, са всъщност съвременните нрави. Именно от тази "неадекватност" произлиза свежият и лек хумор на повествованието. Тази многозначност на образите и събитията подтиква към многобройни културни и литературни асоциации, което прави книгата не само забавно, но и извънредно съдържателно четиво, предназначено за хора с различен вкус и различна култура. Читателят ще открие за себе си онези пластове на изображението, които кореспондират най-интимно с неговата лична душевност и познания и от това "откриване на себе си" ще изпита истинска естетическа наслада. Приключенията и премеждията на Хонс се издигат до притча за "съдбата на човека" и неговата борба за справедливост и щастие. И въпреки че Хонс загива в тази борба, споменът за неговата личност остава да окриля потиснатите и да им нашепва надежди за победа на разума и човещината над мракобесието.
Романът на Купш е изпъстрен с неочаквани и остроумни езикови обрати, при които поезията се преплита с реалността, занимателната приказност е съпроводена от тънка ирония. По своя сочен стил, по начина на изложението творбата напомня ренесансовите новели на Бокачо, излъчва аромати от приказките на "Хиляда и една нощ", пренася ни в романтичния свят на легендите и сказанията от древността.
Wenzeslav Konstantinov, Joachim Kupsch: Das Buch Chons
Няма коментари:
Публикуване на коментар