Новалис

Новалис (на немски: Novalis) е поетическото име на Фридрих Филип Леополд барон фон Харденберг, който е сред най-видните представители на ранния немски литературен романтизъм.

Новалис е роден през 1772 г. в имението Обервидерщет сред планината Харц в Курзаксен и е потомък на стар благороднически род. Учи в Лутеровата гимназия в Айслебен, където получава знания по реторика и антична литература. Силно повлиян от художествения гений на Фридрих Шилер, при когото като студент по право слуша лекции в Йена, Новалис се вдъхновява оттрансценденталния идеализъм - така превъзмогва покрусата си от жестокостите на Френската революция. Неговият духовен опит съдържа потресението от сблъсъка на действителността с житейските и художествените потребности на личността. За това светоусещане допринасят срещите му с Гьоте, Хердер и Жан Паул, както и приятелството му с Лудвиг Тик, Шелинг и братята Шлегел в Лайпциг.

Първите творби на поета, подписани с псевдонима Новалис, излизат под заглавие "Цветен прашец" (1798) в списание"Атенеум". В недовършения си роман за легендарния минезингер "Хайнрих фон Офтердинген" (1799-1800), пропит от мистикаи младежка чувственост, Новалис си поставя за цел да съедини поезията с религията, за да допринесе за възцаряването на нов "златен век". Идеалът му е просветленото "тъмно" Средновековие и старата католическа църква.

Благотворна промяна на действителността и установяване на вътрешна хармония са възможни според Новалис само чрез съкровено "пътуване в себе си". Дълбокият порив към отвъдното го осенява с идеята, че поетът — жрец и пророк — е най-висшият правомощник на човечеството, понеже му дарява "синьото цвете" - символ на романтическата поезия. Нежните и задушевни "Химни на нощта"  (1799-1800), сътворени в отчаяние от кончината на петнадесетгодишната му годеница Софи фон Кюн, са изпълнени с копнеж по избавлението на смъртта. Сам поетът умира съвсем млад от белодробна туберкулоза, вероятно заразен при общуването си с болния Фридрих Шилер.

Влиянието на Новалис върху немската и световната литература и култура е изключително силно. В музикалната си драма "Тристан и Изолда" (1859) Рихард Вагнер разработва мотива на поета за нощта като отвъдно пространство за утопичен житейски опит. На Новалис се позовават американските трансценденталисти, европейските символисти ("синята птица") и неоромантиците от края на 19 век. Неговото далечно въздействие се долавя и в поезията на херметичния модернизъм от 20 век, както и в ранните творби наХерман Хесе.

В чест на поета град Дрезден учредява през 2006 г. литературната награда "Новалис".

Името Новалис се издига като символ на онзи момент в духовния живот на Германия, известен под името "романтизъм", който даде своите най-ценни плодове през последните десетилетия на осемнадесетия век.

Стремежът на немските романтици към всестранното опознаване на живота, техният устрем да проникнат в Светая-Светих на битието, да открият тайната връзка, що обединява всички форми на мирозданието, копнежът им по незнайното, отвъдното, абсолютното намериха своя най-чист израз в поетичното творчество на Новалис. Неговите творби са осъществяване на романтическата идея за единството между наука, религия, философия и изкуство. Защото поетическите му видения, проникнати от дълбок мистицизъм, са носители на една възвишена философия и познания за човека и природата. За него космосът е жив организъм, в който всека форма е проява на духа. Неговото мистично отношение към природата е намерило своето художествено въплъщение в романа му "Учениците от Саис" - останал във форма на фрагменти. Тук той нахвърля моменти из живота на една мистична школа, чиито ученици, под ръководството на един мъдрец, се стремят към разкриване тайната на природата.

Като символ на природата тук се явява забуленият образ на Богинята от Саис-Изида. Основната идея, разработена в една вплетена в романа алегория, гласи, че по пътя на тихото съзерцание и вглъбяване в себе си, търсещият ще открие истината в себе си. Защото тайната на Вселената, към чиято разгадка ние се стремим, е тайна на нашия дух. И тъй, опознали себе си, ние ще опознаем и вселената. Тази идея е изразена в следния дистихон:

"Едному се отдаде - той вдигна булото на Богинята от Саис. Но какво видя? Той видя - чудо на чудесата - Сам себе си". Вариант на тази мисъл срещате в неговите фрагменти - една ценна съкровищница на възвишени мисли. Така, в своите "Фрагменти на Магията" той казва: "Ние ще разберем света, когато разберем сами себе си, защото той и ние сме взаимно принадлежащи половини. Ние сме деца на Бога; в нас живее Божественото начало; никога ще станем това, което е нашият Баща."

В втория си роман "Хайнрих фон Офтердинген" останал недовършен поради ранната му смърт, Новалис издига символа на романтичния дух - синьото цвете - емблема на висшето щастие, вечен мир и пълна хармония. А като основна идея е легнало схващането за развитието на една индивидуалност в кръговрата на времето и определяне отношението между душите в настоящето, в зависимост от миналото.

Оста, около която се кръжи животът и творчеството на Новалис, е религията. Проникновен тълкувател и възторжен поклонник на християнската религия, той пише своите "Духовни песни", гдето образите на Христа и Дева Мария се явяват като висше въплъщаване на Божествената любов, носеща благодат за всички страдащи. За Новалис религията не е в черковните догми и във външния церемониал; тя е едно вътрешно изживяване, тя е жива сила в живота на човека, който приобщил се с Божественото в себе си, долавя диханието на Бога във всичко съществуващо. Неговите "религиозни фрагменти" изобилствуват с ценни мисли в духа на такава една религия.

"Има цветя в този свят, които водят своето начало от свръхземни сфери, които не виреят при този климат и са пророци и вестители на един по-добър живот. Между тези вестители са предимно религията и любовта...

Благоговение към Божественото и внимание към онези моменти, в които лъчът на едно небесно свидетелство и омиротворяване проблясва в нашите души, е най-благодатното, което човек може да има за себе си и за тези, които обича".

"Чрез религията човеците ще станат едно."

"Щастливи са онези хора, които навсякъде долавят и намират Бога - тези хора са истински религиозни.

"Който потърси Бога, той ще го намери навсякъде". "Целият наш живот е едно Богослужение.

"Всичко добро в света е една непосредствена проява на Бога. Във всеки човек може да се изяви Бог."

"Една истинска богобоязлива душа вижда навсякъде Божи пръст и винаги отдава внимание на Неговите знаци и Воля".

"Бог е любов - любовта е най-висшата реалност - Праначалото*.

"Теорията на любовта е най-високата наука".

"Любовта е крайната цел на мировата история - амин на Вселената".

Новалис живее с вярата, че човек е способен да превърне волята си в магическа сила и по този начин станал господар над материята (своята физическа природа), да заживее в едно широко съзнание. Тази е кулминационната точка в неговото поетическо дело. Този момент е отразен във "фрагменти на магията".

"Ние трябва да станем маги, за да бъдем истински морални. Колкото сме по-морални, толкоз в по-голяма хармония ще бъдеш с Бога, толкоз по-божествени ще бъдем, толкоз по-приобщени с Бога. Само чрез моралното съзнание можем да възприемем Бога. Моралното съзнание е съзнанието за битието, съзнанието за най-висшето, съзнанието за хармонията".