Показват се публикациите с етикет Шарл Бодлер. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Шарл Бодлер. Показване на всички публикации

Шарл Бодлер


Шарл Пиер Бодлер (на френски Charles Pierre Baudelaire) е френски поет,критик и преводач, една от най-влиятелните и противоречиви фигури във френския културен живот на 19 век.
Шарл Бодлер е роден през 1821 в Париж в семейството на висш държавен чиновник. Баща му умира през 1827 и майка му се жени повторно за офицер, работил по-късно като посланик в различни страни. Бодлер получава образованието си в Лион (1831-1836) и Париж (1836-1839).
През следващите години Бодлер води нередовен живот, като се смята, че по това време се разболява от сифилис. За да го вкарат в правия път, настойниците му го изпращат на пътешествие до Индия. След завръщането си в Париж Бодлер е вече пълнолетен, но продължава екстравагантния си живот и, тъй като е заплашен от разорение, семейството му поставя имуществото му под попечителство. През този период той се запознава с мулатката Жана Дювал, връзката с която продължава до края на живота му.
През 1845 и 1846 Бодлер публикува критични прегледи на съвременното изкуство, които привличат внимание със смелостта на обявените възгледи. Той взема участие в Революцията от 1848 и за известно време се интересува от политика, но възгледите му преминават през анархизма на Пиер-Жозеф Прудон, историята на „Raison d'Ėtat“ наДжузепе Ферари до ултрамонтанската критика на либерализма на Жозеф дьо Местр.
Междувременно финансовите затруднения на Бодлер се засилват, особено след фалита на неговия приятел и издател Огюст Пуле Маласис през 1861. През 1864 заминава за Брюксел, където се надява да продаде правата за своите произведения. През този период, освен пристрастеността си към опиума, той започва и да пие много. През1866 получава удар, вследствие на който е парализиран. Последните две години от живота си прекарва в санаториуми в Брюксел и Париж, където умира през 1867.
Творчество
През 1857 Бодлер публикува своята първа и най-известна стихосбирка „Цветя на злото“ („Les fleurs du mal“). Тя е издадена от неговия приятел Огюст Пуле Маласис, който наследява печатница в Алансон. Стихотворенията са високо оценени от малък кръг читатели, но сюжетът им предизвиква недоволството на критиката и широката публика. Основните теми за секса и смъртта са смятани за скандални и книгата се превръща в нарицателно за неблагоприличие. Бодлер, издателят му и печатарят му са съдени за нарушаване на обществения морал. Стихосбирката е преиздадена през 1861 със значителни допълнения.
Сред другите произведения на Бодлер са „Малки поеми в проза“ („Petits Poèmes en prose“), поредица критически статии, включени в „Pays, Exposition universelle“, изследвания на творчеството на Гюстав ФлоберТеофил Готие и Оноре дьо Балзак, статии в сборниците „Poètes francais“ и „Les Paradis artificiels: opium et haschisch“.
В средата на 40-те години Бодлер се запознава с работите на Едгар Алън По, които му правят силно впечатление. Почти до края на живота си той превежда на френски негови произведения.

Сонетът "Съответствия"

Сонетът на Бодлер "Съответствия" е поместен в първия цикъл на "Цветя на злото". Според френската литературна критика целият бъдещ символизъм е поместен в този сонет,защото там е скрита цялата творческа гама от аналогии, която вдъхновява Бодлер. Този сюжет половин век се приема като скрижал за всички символисти в света. Той се интерпретира като своеобразен мост между новото западно мислене и мъдростта на Изтока. За да се открият източниците на съответствията, трябва да се познават старите учения на индусите, окултната символика, спецификата на източната екзотика, както и спиритуализма на Средновековието. Според източната мистика, вътрешният свят на човека и външният свят са в съответствие. Материалната реалност е аналогично отражение на невидимата духовна същност или иначе казано, човешкото същество не е само отглас от божественото. Идеята за аналогията между човека и Вселената, т.е. между микро- и макрокосмоса идва не само от източните учения, но и от Аристотел, възкресена през Ренесанса и достигнала до наши дни.